дек 19
Днес една колежка пристига в офиса и разказва:
"Подгониха ме две кучета сутринта пред блока, аз побягнах, минах покрай някакъв човек, но той си говореше по телефона и не ми помогна. Добре че успях да прескоча една огромна кална локва и не си съсипах ботушите. Накрая тротора беше препречен и изкочих на улицата, там някаккъв от един джип ме псуваше"
Цялата същност на градския живот в 30 секундна случка…
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Плаж с климатик? || Кога ще загасне последната лампа? »
Или пробвайте тези:
- Какво им става на някой български фирми?
- Строежи направо… на улицата
- Спомените ни
- Пет хиляди за убит човек
- Листовки – осъвременена версия
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
декември 19th, 2008 at 11:18
Има и lifestyle-потребителски елемент даже – какви са тези ботуши, дето се съсипват от една локва… ;-)
декември 19th, 2008 at 11:24
О, за жените малко кал по обувките = съсипване. До офиса ще ги гледат така…
декември 20th, 2008 at 6:51
Много, ама много се смях на този разказ. И успоредно с това си мислех (колкото и налудничаво да ви звучи): „Добре, че си останах в България. В странство щях да умра от скука.“