Често в офиса, особено следобед, ме боли глава. Лечението? Ако е в лека форма, достатъчно е да изляза на терасата (на 10-тия етаж). Защо? Защото както в повечето офиси, въздухът е застоял (климатика върти все един и същ въздух), сух, в него няма кислород и е прашно, а и в повечето случаи – горещо. Отделнo и спреят за нос ми е пръв приятел.
Застоялият офисен въздух е рецепта за много неща, всички лоши, само едно от които е главоболието. Също така има и намалена работоспособност, проблеми с дишането (на такива с хронично запушен нос, като мен) и още и още.
Забележете – типичните нива на въглероден диоксид във въздуха са 330-350 ppm. Хората в затворено помещение издишат около 0.3 L/min, извършвайки леки дейности в офис. В повечето офиси са измерени стойности на въглеродния диоксид от 600-800 ppm! Почти съм сигурен, че в моят са подобни или по-високи. Eто един примерен чеклист, относно качеството на въздуха, от който вадя това заключение:
- Колко гъсто са разположени работните места? Каква е проектната населеност и не е ли надхвърлена тя?
- Функционират ли правилно уредите за вкарване на външен въздух? Или даже няма такива, а се разчита само някой да отвори прозореца?
- Уредите за вкарване на външен въздух трябва да функционират на минимално 15% Така ли е (или както написахме по-горе, такива няма)?
- Чист ли е постъпващият външен въздух (от прах, миризми и др.)?
- Кога въздухът в помещението изглежда да е с най-ниско качество – сутрин или вечер?
- Правени ли са промени в помещенията, променящи потоците за циркулация на въздуха?
Ето ги отговорите за моят офис например:
- Проектната населеност е надхвърлена сериозно;
- Уреди за вентилация на помещенията няма;
- Постъпващият външен е прашен и не се пречиства;
- Качеството на въздуха се влошава следобед (след като помещенията се ползват дълго време);
- Помещенията са преустройвани (премахнати са стени).
Красота нали? Вероятно и в повечето останали офиси е така. Защо се учудваме тогава от гореспоменатите проблеми?
За подобряване на качеството на въздуха в офиса има доста изписано. За съжаление в България на това почти не се обръща внимание. Но не е необходимо да се открива топлата вода – много други са го направили. За съжаление повечето неща не зависят от нас – бедните офисни къртици, а от маститите работодатели, които си имат собствени кабинети, със собствени прозорци, за да си проветряват и няколко стени до останалите хора на които да не дишат въглеродния диоксид.
На нас остава да се борим за място до прозореца, да се надяваме прозореца да не е на прашна улица и накрая – да се борим с колегите, за да го държим отворен…
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Повече от ASCII art || Значка „За заслуги“ »
Или пробвайте тези:
- Февруари – Велинград – хотел Двореца
- Спа хотел Бор, Велинград
- Снежен човек на нашия етаж
- Отново в Крушарската къща
- Пет хиляди за убит човек
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
октомври 16th, 2008 at 10:15
Този ефект отдавна го знам и се боря в офиса за проветряване (трудно е). Подобно нещо ми се е случвало в търговски обекти с климатизация в чужбина (в България почти не ходя в такива). Явно там също въртят стар въздух.
п.с. Официалният термин в химията (и в живота) е въглероден двуокис, диоксид е американизъм.
октомври 16th, 2008 at 18:05
Когато човек работи за заплата, той не само че накрая остава с празни ръце, но трябва да се примирява и с такива нещица…
септември 8th, 2009 at 22:33
само си търсиш оправдание, за да не работиш:)