templar го е казал – не много кратко, но пък много ясно:

 За Независимостта

В понеделник е 22 септември. Неработен ден – радост за народа. Стотици хиляди  подпийнали българи ще се питат:
- Абе, къф празник е неска?
- Не знам, някво там съединение май беше…
Наистина потресаващо е колко много уж-грамотни хора, бели, хетеро, висшисти, софиянци, които не носят анцузи и бели чорапи и се къпят поне веднъж дневно вече двайста година не могат да научат какъв празник е 22 септември.

Най-големият празник е! Съизмерим е само с Великден, Коледа, Съединението и 24-ти май.

Всички народи по света тачат като най-свят национален ден датата на своята независимост – от световния хегемон САЩ до последната квадратна африканска държава. Само българския народ продължава тъпо и упорито да пита „Къф празник беше неска?”
Причина за това общонационално недоразумение е нашата незряла историческа наука, която вече 150 години работи без ползване на чужди езици, без ясни критерии и без „световен” аршин и предъвква старите тези на няколко видни учени от началото на 20-ти век. Ние учим и знаем за историята си едни неща, но за всеки друг освен за нас те изглеждат по различен начин. Ние най-често не знаем за този различен прочит и се опияняваме от митологията си.

Останалото – на неговия сайт