"Георги Първанов откри паметника на Екзарх Йосиф Първи"
"Първанов открива паметника на хан Крум"
"Георги Първанов откри паметник на българските опълченци"
"Откриват паметник на Паисий Хилендарски"
"Откриват паметник с ликовете на Левски и Раковски в Белград"
"Откриване на паметника на Свети Цар Борис Първи"
"Бюст-паметник на Георги Измирлиев-Македончето в Благоевград"
"Откриват паметник на Независимостта в Пловдив"
"Откриват паметник на Кирил и Методий в Солун"
"Откриват паметник на Цар Симеон на 2 юни догодина"

И още. И още!
Нещо да ви прави впечатление? На мен няколко неща:

1. Силните на деня откриват масово паметници. Значи имаме много поводи за национална гордост и те искат да ни я напомнят!
2. Нищо от поводите за "гордостта" не е на по-малко от 100 години. Най адекватен времево май е паметникът на Гоце Делчев (но това е чак от 2003-та).

Единственото изключение, което намерих е паметникът на Николай Гяуров във Велинград. Дали най-новата ни история ни носи само срам? Или сме абсолютно неспособни на съгласие по нея и затова трябва да чакаме историята да изглади различията. Защо няма дебат около най-новата ни история? Тя е толкова покрита, че новото поколение даже не може да научи за нея от учебниците.
А "националното ни самочувствие" се "помпа" с някакви изкопаеми, напълно неадекватни на времето. То затова и гордостта ние такава – първична. И малко смешна…

^{снимка dariknews.bg}