Защо се подписваме на бележката от плащането с кредитна карта, защитена с PIN, при положение, че секунда преди това сме го въвели?
Аз нямам обяснение за това. В никоя друга (европейска) държава не са ме карали да се подписвам, ако имат устройство четящо чипа на картата. Защо тук?
Версии (валидни от горе-надолу):
1. Законът е забравил да се осъвремени с факта че има кредитни смарт-карти, които се оторизират с PIN;
2. Банките, раздаващи POS-устройствата са забравили да осъвременят указанията си;
3. Търговците, от параноя, искат и PIN, и подпис, а биха искали и кръвна проба, ако можеха. В полза на тази теория е факта, че на доста места освен пина, са ми искали по два подписа (визирам някои, но не всички, бензиностанции на OMV);
И така, поне мога да потвърдя или отхвърля първата. И така – Нормативната база на картовите плащания на територията на страната и издаването на банкови карти се определя от
Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи,
Наредба 3 на Българска народна банка за паричните преводи и платежните системи,
Наредба 16 на Българска народна банка електронните платежни инструменти,
Указания 16-10002-01, 16-11002-01, 16-11002-02 и 16-11002-03 на БНБ.
Наредба 16 (която изглежда най-релевантна) указва точно начина на авторизиране – PIN код е достатъчно условия – член 11 изглежда недвусмислен. Да не говорим, че всички дебитни карти си работят само с PIN.
Остават две хипотези – престараване на банките или престараване на търговците (умишлени или поради незнание).
И накрая – ако някой пита – не – не държа на колкото се може повече места да има копие от подписа ми. Също както и с ЕГН-то…
Edit: Калин, зададе този въпрос на блога на ПИБ и ето техния отговор:
В нормативната уредба на страната няма изрични предписания по отношение подписването на бележки при транзакции в търговски обекти.
Банките, които обслужват търговеца, дават различни изисквания към търговците.
По правило подписът е метод за идентификация. Пинът също е такъв метод. Няма причина да се иска 2 метода за едно и също плащане.
Поздрави,
Никола Бакалов, Директор дирекция „Картови разплащания”
снимка сс The Consumerist
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Държавни (високи) vs. (ниски) местни данъци || Библията не работи »
Или пробвайте тези:
- Нека разнообразим малко тук
- Хотел „Крушарската къща“ – Говедарци, февруари 2007
- Коя карта за навигация?
- На протест!
- ГДБОП срещу „хакерите“ сринали системата
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
септември 10th, 2008 at 9:30
Подписа помага на търговците в случай че оспориш транзакцията. При оспорване на транзакция е нормално търговеца да загуби и да бъде принуден да ти върне парите. За това искат подпис – просто още един, относително стабилен аргумент при арбитража.
Освен това има вътрешни инструкции – ако търговеца те сметне за съмнителен да сравни на око подписа от бележката с подписа от гърба на картата. Към този момент транзакцията вече е минала, но поне може да се обади на централата и от там да преценят дали да блокират картата. В този случай подписа е един от многото признаци – като нервно поведение, избор на скъпи и рядко купувани стоки и т.н. Но това са само инструкции от банките, не съм забелязал да се спазват кой знае колко.
септември 10th, 2008 at 9:38
Навсякъде, където плащам с кредитна карта, подписвам нещо (сметка, бележка, и т.н.). Бях много изненадан, когато през пролетта в Хърватска ми поискаха ПИН за Visa-та, и изпаднах в много неудобно положение – никога не съм го ползвал и естествено не го помня. Спасих се със служебнaта Amex, която, слава богу, няма „смарт“ част. После се оказа, че ПИН-а не може да се смени и трябва да си платя 150 лв. за нова карта. Проблема се реши – имам нова Visa без „чип“, от друга банка. Така или иначе, ПИН който не мога да сменям и който другата страна (банката) знае, не ми дават никаква допълнителна сигурност. Така или иначе при измама българските банки прехвърлят отговорноста на картодържателя (още една причина да си издаваш кредитните карти в по-иситнската част от EU, или в щатите).
септември 10th, 2008 at 10:00
@yavor: Всъщност ако имат съмнения, могат да поискат документ за самоличност и да задържат картата. Така биха направили в чужбина, където не се подписвам изобщо. А и в България за всяка дебитна карта.
@Сашо: ПИН-а ти искат и в България, ако плащаш на пос-терминал снабден с четец на смарт карти. По мои наблюдения това са поне 70-80% от терминалите и нарастват. Така, че така или иначе въвеждаш пина.
Колкото до промяната му – повечето (но не всички) банки разрешават смяната му, но само на собствен банкомат.
Все още не ми е ясно защо в БГ ме карат да се подписвам, но Явор май подкрепя версия 3 – търговците не са достатъчно свикнали с безналични плащания и се „застраховат“
септември 10th, 2008 at 10:45
Освен това, PIN не се изисква при малки транзакции (в моя случай под 100 лева).
Аз се учудвам как тук още не са почнали да искат лична карта както е в повечето магазини е Европа. Впрочем и там се подписваш.
септември 10th, 2008 at 11:19
@eenk:
Иска PIN се при всяка транзакция, ако се чете като смарт карта. Сумата няма значение. Имам и транзакции по 40 лева и си искат PIN винаги.
В Европа НИКЪДЕ не са ме карали да се подписвам при плащане след четене на смарт карта. Само ако четат магнитната лента (а това се е случвало само веднъж), всички имат четци за смарт карти и даже не им давам картата – пъхам си я сам в четеца, набирам PIN-a и си я прибирам.
В САЩ, положението е друго – там няма кредитни смарт-карти и затова се чете магнитната лента, няма PIN и се подписваш. Другаде не знам.
Но това – хем PIN, хем се подписваш, само в България съм го виждал.
септември 11th, 2008 at 0:39
[...] Пазарувахме с кредитна карта с чип. Продавачката използва слота за карти с чип, но накрая пак поиска подпис. За пореден път се учудих защо, а 1 час по-късно видях, че не само аз се чудя. [...]
септември 11th, 2008 at 15:23
Подписът служи да потвърдие, че ВИЕ лично и добровлно сте си въвели пина (купили нещо). Този подпис гарантира продажбата и правата на търговеца в съда и е само косвено свързан с метода на плащане.
Всъщност би трябвало да се иска и лична карта, за да се гарантира сигурността на операцията. Не е лоша идея това.
септември 11th, 2008 at 15:59
Всъщност ние получихме информация направо от извора (вижте и в статията)
Калин, зададе този въпрос на блога на ПИБ и ето техния отговор:
В нормативната уредба на страната няма изрични предписания по отношение подписването на бележки при транзакции в търговски обекти.
Банките, които обслужват търговеца, дават различни изисквания към търговците.
По правило подписът е метод за идентификация. Пинът също е такъв метод. Няма причина да се иска 2 метода за едно и също плащане.
Поздрави,
Никола Бакалов, Директор дирекция „Картови разплащания”
септември 18th, 2008 at 3:53
И накрая остава изводът: въвеждай ПИН и се подписвай, за да си платиш без излишни пререкания и загуба на време.
октомври 24th, 2009 at 21:53
на мен в UK веднъж ми отказаха да ми продадат нещо, защото нямах подпис на гърба на картата си. стана ми смешно, затова извадих химикал и я подписах пред тях. после се подписах на бележката. откакто картата ми има чип+пин, никой не ми иска подпис, *освен* ако по технически причини я прекарат без да въвеждам пин (което е повече от възможно).