Когато искаш да се погрижиш за здравето си, пьрвото което правиш е, да си избереш лекар. След това се оставяш в неговите рьце. Предполагаш, че той е професионалист (и обикновено е така). Когато има алтернативни начини за лечение, той не се допитва до на мнозинството, а избира този, който е най-подходящ и правилен в случая. Според него. И ти го приемаш. Защото тои е професионалистът.
Ако не си доволен – прегльщаш лекарствата (буквално), докато си намериш нов лекар. А не се сьрдиш, че не е питал баба Пена от долно Уйно как да те лекува.
Как според вас сега това се вписва в хленчовете по повод липсата на "пряка демокрация" и "налагането" на Лисабонския договор на нас (Предизвикани от ирландското "НЕ")? Друго си е да питаме баба Пена нали?
снимка сс Paul Keleher
браво! много подходящ пример си намерил, много дразнещи са мотивите, с които се подкрепят референдумите
Здравейje,
Тези дни си сложих таралеж в гащите и реших да проверя, мога ли да се изправя срещу “мейнстрийма” на реобладаващия ночин но мислене в милото ни Отечество. Поводът беше злополучният референдум в Ирландия. Тук пускам три линка, на които е поместено съчинението ми за заблудите, витаещи около референдума. Първата, оригинална публикация е в нюз.бг
Лесно може да се види, какво е чудо станало и какви дебати пламнаха.
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,532.0.html
http://news.ibox.bg/columnist/id_765536445
http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=203054
Не съм противник на референдумите въобще – просто смятам, че има области в обществения живот, нива и политики, които наистина могат да се управляват добре чрез референдуми. Но да се отрича представителната демокрация въобще и да се твърди, че ратификацията на Лисабонския договор от националните парламенти е „непрозрачно“ и „конспиративно“ е просто недопустимо. Малко в повече идва подобна пристрастеност към пряката демокрация.
Pingback: Петиции ли? | Даниела и Михаил