Най-после (след повече от година и половина чакане) първият албум на Sharleen Spiteri от Texas е в iPod-a ми. Очакването беше дълго, но като се има в предвид, че Тексас са едната от двете ми любими групи (с поне три албума, за да изключим "еднодневките") си го изчаках търпеливо. Тексас (със седем албума за 16 години не са точно възможно най-продуктивната група) и това забавяне (три години след последната им студийна работа) беше очаквано.
Албумът има смесени отзиви. Повечето, незнайно защо го сравняват с Rockferry на Duffy. Албумите не си приличат, но сингълът на Шарлийн All The Times I Cried приличал по звучене на Mercy на Duffy. Е, да, когато си правиш албума две години, може да те изпреварят в ретрото…
А иначе албумът е със 100% шейсетарско звучене. Много е ретро и това приляга на гласа на Шарлийн. Освен това става и за силно слушане (което не може да се каже за всичко). Това е мой тест за (почти) всички албуми, който много малко минават – ако може да го увелича силно и да го изслушам целия, значи става. Този става (btw Rockferry – не). Определено няма да е основополагащ на нова ера в музиката. Но дава чудесни (няма и) 40 минути. Различен от всичко на Тексас и все пак допълващ го.
5 от 6, силно препоръчителен.
Можете да го намерите в Amazon или.. хмм… тук. Дано както и с всички албуми на Тексас, да има и доста (и добри) B-sides. Първата вече е факт :)
Споделете във Facebook
|
Споделете в Twitter |
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« „Задапаратното устройство“, my ass! || „normal people“??? »
Или пробвайте тези:
- Още музика като от 60-те
- От „C’mon America!“ до „God Bless This Mess“
- Книгите които те правят по-тъп
- Радио с Top 40?
- KT Tunstall – Drastic Fantastic
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
|
|
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |


Последни коментари