Даниела и Михаил

Всяка сутрин на път за работа взимам колата и с Дани се отправяме на кратки пътешествие. Да я оставя в офиса и след това да закарам и себе си. За щастие не сме далеч. И поради това, че е малко трудно да се организираме сутрин, обикновено потегляме чак малко след 8:30. А и бавачката по принцип тогава идва.
Е, ако тръгнем така, пътуваме около 50 минути общо (разстоянието е 11.5 км, или с умопомрачителните 9.5 км/h средно). Пристигаме с прилично закъснение :) Преди да мислите, че скатаваме от работа, да отбележа, че и не си тръгваме навреме.
Е, днес се наложи да сме по офисите точно навреме – в 9. Значи, за да стигнем половин час по-рано, трябва да тръгнем половин час по-рано, правилно разсъждение нали?
Грешно! Тръгвайки в осем, пристигнах в офиса в 8:25 – само 25 минути път и вече плашещата средна скорост от 19 km/h.

Иначе казано – няма как да дойда навреме, освен случайно. Ако тръгна с няколко минути по-късно, пристигам с двойно повече минути по-късно, поради рязкото увеличаване на задръстванията след осем. А в лош ден времето може не да се удвои, а да се утрои съвсем спокойно. Може би мога да намеря правилното сечение, между малко по-късното тръгване и рязкото увеличаване на времето за път (примерно трябва да тръгвам точно в 8:12 минути), но тук стандартното отклонение достига спокойно половин час. Да не говорим за разликите в трафика между понеделник и петък.

Иначе казано, поради трафика си пилеем времето. Не само поради това че висим в задръстването, но и защото трябва да тръгваме ненужно рано, заради непридвидимостта. А времето най-малко ми се иска да пилея. Ах, метро, кога ще те построят, за да си планираме пътуването?

^{снимка сс joiseyshowaa}