Даниела и Михаил

Обичам такива сайтове като Горичката. Чета ги, макар че много често не съм съгласен с тях. Но поне ме провокират да мисля и да си имам мнение. Ето днес са публикували поредната си статия срещу биогоривата, в която ги обвиняват в причинители на световен глад.
За щастие, като не-екстремистки настроени еко-мислещи хора, са посочили и различно мнение по въпроса. Затова и ги чета. А и мога да предложа и моето скромно (покрай това на капацитети като Жан Циглер) мнение, а именно, че:

1. Някой държави не могат да произвеждат достатъчно храни, за да се изхранват и
2. Някой държави не могат да спрат неконтролируемото нарастване на бедното си население.

Сега обаче, поради покачването на цените на петрола, предизвикано от нарастването на търсенето в световен мащаб (преди да обвините по навик САЩ, прочетете това и това), фермерите в развитите имат алтернатива. Вместо да са на дъното във всички класации по доходи, те могат да произвеждат на част от площите си и нещо друго, носещо им добри приходи – суровини за биогорива. А на останалото място да произвеждат храни точно толкова, колкото се търси на пазара. Но не повече. И с изчезването на свръхпредлагането на храни, изчезна и изкуствено ниската им цена.
Проблем би настъпил, ако цената на горивата продължи да расте обаче. Тогава все по-изгодно би станало производството на горива и все по-малко храна би се произвеждала. Така може да се стигне го момента, че всяка страна може да не успее да задоволи хранителните си нужди. Засега обаче това не става, нито има такава опасност. Всички страни главни производителки на биогорива, съвсем успешно се справят с изхранването на собственото си население. А и при нужда всяка страна може да регулира този баланс лесно (ако има желание, за справка – Япония)

Сега тук идва и фундаменталното различие, между моето и това на Циглер мнение – Аз смятам, че всяка държава е длъжна да осигури достатъчно храна на собственото си население, а на останалите площи, фермерите могат да засаждат това, което се търси (за да максимизират печалбата си, което е право на всеки производител). Циглер, а и други са на мнение обаче, че тези фермери трябва да са длъжни да произвеждат евтина стока, за други страни, които по някаква причина не са способни да изхранват собствените си граждани. Поради това Доминик Щрос-Кан предлага и неща като мораториум върху използването на хранителни култури за производство на горива.

Иначе казано тук се третира основно само един "проблем" (ако той изобщо може да се нарече такъв, защото за някой това не е проблем, а решение) – изчезването на свръхпредлагането на храни в някой (главно развити) страни.

Но проблемът с недостига на храни има две страни – освен предлагането, може да се погледне и търсенето. А тук именно се виждат и имената на страните от Бангладешката група. След 1950-та година (от получаване на независимостта на тези държави, нещо, чиято полезност съм коментирал вече другаде), населението в тях се увеличава извън всякакъв контрол. В повечето такива държави населението нараства с над 2.5% на година! В същото време произвежданият реален ръст на БВП на глава от населението не може да изпревари инфлацията (главно именно поради ръста на населението).
Причините за това са различни, но фактът е, че при независимо от използваните методи за селскостопанско производство, те не могат да произвеждат достатъчно храни, за нуждите на собственото си население. И досега са разчитали именно на свръхпредлагането от развитите държави (което е държало цените в световен мащаб ниски). Но с изчезването му, те не могат да си позволят да покрият дефицита в хранителния си баланс.
Да не говорим, че и поради състоянието на държавността и нивото на грижа за благополучието на собствените си граждани, те не се и опитват особено.

А какво може да се направи, за да се решат тези проблеми? Ами май не много за съжаление.

За ограничаването на ръста на населението, би трябвало да се приложат много строги мерки, относно раждаемостта. Но поради комбинация от религиозни и "морални" причини (чиито корени са във времена, когато високата раждаемост е била жизненоважна), тези мерки се считат за неприемливи. Вижте критиките към Китай за тази политика.
Но само по себе си това няма да бъде решение, даже и да се приложи. Необходима е още една радикална мярка, за да се подобри управлението на тези държави – Реколонизация. Както вече писах, една от най-големите грешки в развитието на човечеството е именно даряването на самоуправлението на народи, които са неспособни за това. И от което страдат най-вече самите народи. Тук проблемът обаче е, че некомпетентните и на места откровено бандитски ръководители на тези държави няма да дадат властта лесно (справка Ирак, Афганистан или Зимбабве) и нещата може би трябва да станат малко по-кървави отново (справка оригиналната колонизация). Нещо, което отново се счита за социално неприемливо.

Но сериозните проблеми изискват сериозни решения. Няма да стане с неща, като изкуствено регулиране на производството на храни в световен мащаб (което не е малко) по метода "с голямата баданарка".

^{снимка сс Lee Jordan}