Тази седмица намерих време да прочета (вече не) новия Капитал Лайт едва във вторник. Вече не ми е първото четиво от вестника, а и нямах много свободно време през уикенда. И каква ми беше изненадата, когато съвсем в началото (на 12-та страница и за съжаление едва втората със полезно съдържание), в рубриката "Постинг на седмицата" - (откъс от) нашата публикация "Пролетно почистване… По софийски" (кликнете за пълен размер).
Първо да благодаря на dzver, защото нещо ми подсказва, че ако не беше линкнал насам, нямаше да сме "постинг на седмицата". Ние сме малко встрани от блогочетящата публика.
После да благодаря и на редакторите на Лайт, които ни сложиха там, въпреки негативната ни статия за последните развития там. Те показаха, че са достатъчно професионалисти, за да не се приемат критиката лично. А аз все още стоя на мнението си, че тази седмица имаме даже по-добри публикации (като тази например).
И накрая един въпрос:
Отдолу на блога има един интересен линк:
Той води до лиценза, при който могат да се ползват нашите публикации, а именно "Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5".
И така - в съкратения си вариант то се състои само от три условия:
Можете свободно да споделяте, да ремиксирате, но Съгласно следните условия:
Признание.
Некомерсиално.
Споделяне на споделеното.
И как успяха да нарушат цели две трети от тях?
Първо - изрично е упомената некомерсиалността на "споделянето" (а Капитал е комерсиално издание), тоест нарушена е втората точка. Освен това никъде не е посочено задължителното изявление, че текстът може да се разпространява при горните условия (тоест, че не е собственост на Капитал).
Интересното е, че и двете прегрешения, можеха да се решат изключително лесно с един прост мейл, в който да разрешим такава публикация (или да се уговорим как точно да се посочи лиценза). Но никой не се е свързал с нас.
Другото интересно нещо е, че аз имах точно такива подозрения за тази рубрика и даже имам една чернова за това как се копира от блоговете за запълване на комерсиално съдържание, която така и не стигна до публикация. Е, сега подозренията ми се потвърдиха.
За съжаление даже и свободното за копиране, често не се копира правилно.
Е, все пак - имаме си "постинг на седмицата" :)
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« flickliver >> aquarium || Запалянковщина »
Или пробвайте тези:
Подобни в други блогове:



април 23rd, 2008 at 18:26
Здравейте и поздравления за добрия пост.
Честно казано и аз се дразня, когато някой нарушава лицензите за свободна документация, макар и на мен да ми се е случвало да го правя. Интересно ми е че не се дразня толкова при нарушаване на далеч по стриктния Копирайт ?
Не знам дали има научно обяснение на това но е факт.
P.S. по отношение на копирайта греховете ми са големи.
април 24th, 2008 at 0:31
Медиите у нас все още се учат - във фаза “начално училище” по отношение на лицензите върху съдържанието и обмяната му. Някои като че имат желание да се развиват в тази насока, да подобряват познанията си и показват това, но почти всички са все още много много назад..
Всъщност, като че зачитането на лицензите и вниманието върху този момент тръгна да му се обръща внимание от страна на блогосферата - там (тук), където неотдавна може би се виждаше най-голямата заплаха по отношение на неправомерното ползване на чуждо съдържание. Но там има място за гъвкавост и постоянно развитие - и активните дърпат след себе си много други, за да се получава това усещане за цялостно движение напред.
А “тежките” медии не можеш и не можеш да ги помръднеш.. и накараш да възприемат и разбират.
Но да се надяваме, че ни чака развитие в тази насока. Базата я има, достъпността на знанията също. Ясна идея защо - би трябвало.
април 24th, 2008 at 12:15
Най чудното ми беше, че всичко е толкова тъпо - можеха да пратят мейл от два реда за разрешение за комерсиална публикация (което и щях да им дам до 15 минути) и да сложат един мини-текст с лиценза.
Това което впечатлява е липсата на усилие за спазване на елементарни правила. Да не говорим, че повечето хора си мислят, че щом е сс, то е свободно за каквото и да е ползване (малко по-мека версия на идиотското “щом е в интернет, то е безплатно”)