Даниела и Михаил

Един от проблемите за преживяването на зимата (особено в северните страни) е намаленото количество на дневната слънчева светлина. Това може да предизвика т. нар. Seasonal affective disorder (SAD). Предизвиква се от хормонален дисбаланс, причинен от малкото дневна светлина през зимните месеци. Има различни начини за справяне с нея, но основният е излагането на ярка светлина.
Иначе казано - дългата липса на силна дневна светлина увеличава вероятността от депресия.

Повишената склонност на една група към депресия е директно свързана със склонността на членовете на същата към самоубийство. Точната честота е трудно да бъде установена, поради неточностите в класифицирането едновременно и на клиничната депресия и на самоубийствата като такива (особено в България). Но връзката е - повече хора страдащи от депресия - повече самоубийства.

И сега по дедуктивният метод - (част от) самоубийствата се причиняват от депресия, а (част от) депресията се причинява от намаленото излагане на силна дневна светлина. Иначе казано - по-малко светлина - повече самоубийства.

И сега стигаме до първото звено във веригата. Мутрите прекарват основната част от времето си зад тъмни очила (някой модели стигат до 95% намаление) и зад тъмни стъкла (на колите имам в предвид). Иначе казано те са постоянно в полярната зима. Слънчевите дни са непознати за тях. Това е естествено, имайки в предвид, че те трябва да са винаги ядосани и на ръба на избухването, но според горното, това би повишило и риска от самоубийство.

Е, въпросът е склонни ли са мутрите към самоубийство? Или както казваше Скалата в Southland Tales "I’m a pimp… and pimps don’t commit suicide!".