Коментари на: Проблемът с местата в детските градини – решен!

От: Biliana

Biliana — Mon, 11 May 2009 11:51:23 +0000

Хора, и аз тръгнах на училище на 6, и бях единственото кретенче в градината, което вместо да се дърпа и реве, викаше „искам, искам“ /когато ме попитаха дали искам да ходя на училище/.
Съгласна съм с Женя. Но важно е и какво мислят самите родители по въпроса, защото – очевидно – не винаги може да се остави избор в ръцете на самите потърпевши – ДЕЦАТА, както бе в моята крехка младост. :-)

От: Женя

Женя — Fri, 04 Apr 2008 17:41:58 +0000

:-))) развесели ме!
както и да е.все още мисля,че си малко краен,но не смятам да влизам в задочен спор.явно действително съм пропуснала една голяма трагедия в живота ми да отшуми незабелязана,но…случват се такива работи :-)
предполагам,че имаш дете и се притесняваш за него,което си е нормално,така че няма да давам повече идеи.Личното ми мнение беше,че ние започналите училише от шест години не сме станали по-глупави или по-нещастни.Естествено ти може да не виждаш така нещата,още повече,ако чувстваш детето си застрашено от такова „чудовищно посегателство“.

От: Михаил

Михаил — Fri, 04 Apr 2008 06:45:22 +0000

Не, детството свършва със свършването на училището. С една година по-рано.
Жалко за теб. Аз съм тръгнал на седем и по-ранното порастване на децата от съседния „а“ клас (шестгодишните) не им е помогнало, много добре го видях.

От: Женя

Женя — Thu, 03 Apr 2008 20:40:54 +0000

айде,айде.аз съм тръгнала на училище от шест годишна и повярвай никаква година от живота не ми се губи,нито от скъпоценното детство.детството не свършва с почването на училището (не знам кой ти го е казал това???).дали е правилно за всички не знам,ама ми се струва излишно драматизирано изказването ти.