Някак между капките на МВР "скандала" мина новината, че децата ще тръгват на училище от шест годишни.
В началото се зачудих дали това е отбясък от славното минало?
Чета как "През последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат". Направо се потрисам от интелектуалния напън. Няма и намек за разпръскване на учебната програма – просто дърпаме всичко с година напред! Направо "с всички сили – пет за четири!" (това е петилетката разбира се)
Естествено всичко това са глупости. Но ето сега проблем с детските градини няма – хоп и с един замах четвъртите групи изчезват! Местата за първа група се увеличават с една четвърт! Ура! Ура! Да живей!
Ето – мъдро държавническо мислене! Разбира се – за сметката на една година от скъпоценното детство на децата.
Аз предлагам на зам.-министърът на образованието Кирчо Атанасов да му се съкрати животът с една година – за да може да говори от личен опит поне.
P.S. За съжаление горното е истина, нищо че точно днес го публикувам…
айде,айде.аз съм тръгнала на училище от шест годишна и повярвай никаква година от живота не ми се губи,нито от скъпоценното детство.детството не свършва с почването на училището (не знам кой ти го е казал това???).дали е правилно за всички не знам,ама ми се струва излишно драматизирано изказването ти.
Не, детството свършва със свършването на училището. С една година по-рано.
Жалко за теб. Аз съм тръгнал на седем и по-ранното порастване на децата от съседния „а“ клас (шестгодишните) не им е помогнало, много добре го видях.
:-))) развесели ме!
както и да е.все още мисля,че си малко краен,но не смятам да влизам в задочен спор.явно действително съм пропуснала една голяма трагедия в живота ми да отшуми незабелязана,но…случват се такива работи :-)
предполагам,че имаш дете и се притесняваш за него,което си е нормално,така че няма да давам повече идеи.Личното ми мнение беше,че ние започналите училише от шест години не сме станали по-глупави или по-нещастни.Естествено ти може да не виждаш така нещата,още повече,ако чувстваш детето си застрашено от такова „чудовищно посегателство“.
Хора, и аз тръгнах на училище на 6, и бях единственото кретенче в градината, което вместо да се дърпа и реве, викаше „искам, искам“ /когато ме попитаха дали искам да ходя на училище/.
Съгласна съм с Женя. Но важно е и какво мислят самите родители по въпроса, защото – очевидно – не винаги може да се остави избор в ръцете на самите потърпевши – ДЕЦАТА, както бе в моята крехка младост. :-)