Днес две публикации в различни блогове ми направиха впечатление. И на пръв поглед и двете нямат нищо общо – едната е за Шоколадовите яйца, а другата – за една наредба за строеж на детски градини.
Но всъщност и двете са за "грижата за човека в Социалистическото общество"
На вашето внимание:
Особености на националната детска радост
Днес ще отдам заслужена обич и почит към един символ на свободата от
моето детство. Може би той е нанесъл повече поражения на диктатурата
отколкото Солженицин, горянското движение и НАСА взети заено.
Този герой на моето поколение (последното, пазещо съзнателен личен спомен за социализма) е шоколадовото яйце.
[Останалият текст е по-надолу и на оригиналната страница]
Както и:
За социалистическия рай или защо няма детски градини
Замислих се наскоро за причината в София да няма детски градини. Парадоксално или не, места няма дори в частните градини, макар таксата да е над 400 лв. на месец… След кратко издирване открих документ, озаглавен "Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения". Нормите са утвърдени със заповед на Комитета за Териториално и селищно устройство (КТСУ) от ноември 1987 (!!!) и се прилагат за обекти, които започват да се строят след март 1988. Аз съм сигурен, че в София след март ‘88 не е построена нито една общинска/държавна детска градина…
[Останалият текст е по-надолу и на оригиналната страница]
Ето и пълните статии:
Особености на националната детска радост
Днес ще отдам заслужена обич и почит към един символ на свободата от моето детство. Може би той е нанесъл повече поражения на диктатурата отколкото Солженицин, горянското движение и НАСА взети заено.
Този герой на моето поколение (последното, пазещо съзнателен личен спомен за социализма) е шоколадовото яйце.
За шоколадовите яйца са характерни следните три неща:
1. Вкусен двуслоен шоколад
2. Различни ювелирни играчки скрити в жълто пластмасовото "жълтъче"
3. Недостъпност за кучета и българи.
За третата характеристика иде реч. Шоколадовото яйце е най-баналната и евтина детска залъгалка. Нещо като снаксовете, които днешните ангелчета размазват с лепкави ръчички по дрешките си.
Шоколадовото яйце струваше 45 цента (0,45$). Всяко дете по света можеше да си го позволи – в Ангола, Франция, Нигерия, Финландия, на остров Ява, в Англия, Никарагуа, Сингапур и Канада – всички деца събираха играчките от яйца. Децата по целия свят – бели, черни и жълти, късаха нервите на магазинерите, като дрънкаха и "прослушваха" всички яйца подред , за да отгатнат в кое се крие "железния войник" – обетованата играчка. Всички деца по света, без българските.
Моят рожден ден е през лятото. Обикновено го посрещахме на море (благодаря ти партийо любима). Родителите ми знаеха, че има един подарък, който ще засенчи всички играчки от Детмаг, всички пижами, чорапи, книжки и плетени от баба ми пуловери.
За целта, един ден в годината баща ми – достопочтен столичен инж.ст.н.с.N ст. и заврян зет, трябваше да се превъплати в персонаж, който днес Румен Петков би нарекъл "оперативно интересно лице" от сивата икономика. Започваше да обикаля баровете и фоайетата на хотелите и с намигания и тайни знаци да се опитва да предразположи някой барман, келнер или сводник. Ако му провървеше, срещу 3 лв. по черния курс купуваше банкнота от 1долар. Същата работа като зелените банкноти вършеха и "Боновете" – валутни левове, които под строг контрол получаваха най-големите баровци на социализма – българите, работещи като гастарбайтери в пустините на държави от третия свят.
Снабден с ценната хартийка баща ми ме завеждаше в корекома или валутния магазин на хотела (тогава "корекомски" стоки се продаваха по рецепциите на хотелите, само за чужденци разбира се) и извършвахме заветната сложна международна валутно-стокова транзакция.
В българските валутни магазини с ресто не се работеше. Монети от българи не се приемаха. Затова сумата трябваше да се уплътни. Това е друг особен аспект от времето на евтината ракия, за който сме забравили. Т.е. ако добиеш банкнота от 10 Бона, трябва да пазаруваш за 10 Бона. При 10 $ също не връщаха ресто, но тук можеше да се направи изключение, ако лелката зад щанда е изключително човечна да си рискува главата.
И така, в един долар има пари за 2 шоколадови яйца, но за останалите 10 цента не можеше да се купи нищо. Затова обикновено хората търсеха комбинация: яйце + тоблерон (40 цента) + пакетче дъвки (15 цента). Ако баща ти е пич (а моя е), може да прежали остатъчните 10 цента и да получиш 2 яйца.
Молиш се поне от едното яйце да се падне "железен" войник. Тогава можеш да отчетеш "успешна година"и да подредиш "Vitorio" до останалите си любими герои. Ако се окаже, че слуха ти те е подвел и ти се падне някоя пластмасова глупост (една мишена-клоун, която целиш с малка шайбичка за хокей, да се продъни дано!), махаш с ръка и чакаш с надежда следващия рожден ден след една година. Но когато се падне бронзовия индианец се парализираш от щастие. Ставаш като онова стихче от Мечо Пух:
"Йори не чуваше нищо. Той пускаше и вадеше балона от гърнето, по-щастлив от всякога"
Защо беше цялото това извращение? Защо комунистите бяха лишили българските деца от това най-скапано, евтино и масово удоволствие, каквото можеха да имат децата в Сайгон и Делхи, но не и в София? Никога не успях да разбера това. С годините научих много неща за комунизма, разбрах порочната логика на повечето от униженията, на които подлагаха хората – концлагерите, изселванията, подслушването, изходните визи, доносите… всичко има някакво зловещо обяснение. Но шоколадовите яйца нямат такова. Затова и днес моите дисиденти – антикомунисти си остават малката армия бронзови 35-милиметрови фигурки на индианци, рицари и римляни.
Мислел съм си, че ако някой ден комунистите ми паднат в ръчичките няма да ги бия, мъча и тормозя. Просто ще ги затворя някъде и ще ги храня само с шоколадови яйца. Без сол, без пипер, без хляб. Само шоколадови яйца – сутрин, обед и вечер. Събраните играчки може да се дарят на сираците в някой дом. Защото и те са деца и имат право на детска радост. Е, железните войници ще задържа за себе си…имам да си наваксвам.
От templar
Замислих се наскоро за причината в София да няма детски градини. Парадоксално или не, места няма дори в частните градини, макар таксата да е над 400 лв. на месец… След кратко издирване открих документ, озаглавен "Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения". Нормите са утвърдени със заповед на Комитета за Териториално и селищно устройство (КТСУ) от ноември 1987 (!!!) и се прилагат за обекти, които започват да се строят след март 1988. Аз съм сигурен, че в София след март ‘88 не е построена нито една общинска/държавна детска градина…
Целият текст на "Норми…" е публикуван в килера. Който има нерви, нека прочете този увлекателен разказ за липсата на детски градини след ‘88 година… Просто "Норми…"-те не са реално изпълними изисквания, а мечти и фантазии за светлото бъдеще. Според тях единственото място, на което може да се построи детска градина в София е … резиденция "Бояна".
По-долу цитирам само някои особено показателни изисквания на социалистическия рай:
Чл. 4. (1) Радиусът на обслужваната от детско или от учебно-възпитателно заведение територия, в зависимост от плътността на застрояване, е от 450 до 600 m. Изключения се допускат в малки населени места до IV функционален тип вкл.
Нужно ли е да коментирам?
Чл. 8. (1) Теренът на детското или на учебно-възпитателното заведение се предвижда по възможност като самостоятелен квартал, а в жилищните комплекси – като обособен парцел. ………………………
(3) Големината на терена на детските и на учебно-възпитателните заведения се определя:
1. за яслените групи – по 25 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност – най-малко по 20 кв.м. на дете;
2. за градинските групи – по 35 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност – най-малко по 25 кв.м. на дете;
чл. 9. ………………………
(2) Теренът на детското и на учебно-възпитателното заведение трябва да има не повече от 30% застроена площ и не повече от 5% стопански двор.
Чл. 10. (1) и учебно-възпитателни заведения, физкултурната площадка се предвижда при всички детскинезависимо от техния капацитет и тип с площ:
…………………….
2. при детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения с капацитет до 4 групи или 1-2 групи и 1-2 класа от 150 до 200 кв.м., като за всяка група или клас в повече площта се увеличава с 25 кв.м., но не повече от 300 кв.м..
(2) Върху част от терена на общата физкултурна площадка при детските заведения с 4 и повече групи и при учебно-възпитателните заведения с 3 групи и 3 класа се предвиждат душове и басейн за закаляване на децата с дълбочина 0,4 м. (на водата 0,2 м.) ……………..
Не казвам, че това са лоши изисквания. Напротив – чудесни са. Има обаче една малка подорбност – подобни площи в населените зони на София просто няма, а освен това цената на квадратен метър земя в жилищните квартали на София е от хиляда до пет хиляди евро. Нито една от съществуващите ДГ не отговаря на тези стандарти, а резултатът от тях е, че децата се отглеждат в апартаменти без никакви дворове и площадки… Нереалният стандарт означава никакъв стандарт.
Чл. 13. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения с 3 и повече групи деца над 2,5 г. се предвижда природен кът (???) и опитна градина (???) с площ 15 кв.м. на група. ……………….
Чл. 21. (1) Към детските заведения с 4 и повече групи деца над 2,5 г. и към учебно-възпитателните заведения с повече от 2 групи +2 класа се предвижда физкултурен салон със склад за уреди и тоалетни съгласно таблица 4. Той е по възможност на първия етаж.
Тук нещата вече излизат съвсем извън реалността. Каква опитна градина? Картофи ли ще садят или ще плевят цвекло… Имам някакви бегли спомени от цвеклото, но това беше един друг "строй".
Прочетете целия текст на "Норми…"-те.
Ще се убедите, че те са напълно неизпълними. Пълна измишльотина дори за ‘88, когато опосканата ни държава поне можеше да граби терени, колкото си поиска и без да се обяснява на "частниците". Тогава обаче социализЪМЪТ беше тотално фалира. "Пари нема … и аз не’ам…" – признаваше партийният и държавен ръководител на "недоносШето".
Сега пари има. Има и предприемачи, които биха инвестирали в детски градини. Оказва се обаче, че те никога не могат да изпълнят соц-изискванията на все още действащите "Норми…" от 80-те. Оказва се, че е нужен поне тлъст рушвет, за да откриеш детска градина, уж толкоз нужна на обществото.
Междувременно започва мрънкането, че децата се отглеждат по забавачки и "детски центрове" без никакви доказателства за педагогическо образование на персонала, без договор за медицинско обслужване, без яснота за произхода на храната.
Едно трябва да е ясно – докато регулациите са непосилни, ще бъдат заобикаляни. Нереалните изисквания са от полза единствено на корумпираните чиновници и на корумпиращия ги "черен" бизнес, който остава без конкуренция.
Споделете във Facebook
| 
Споделете в Twitter | 
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Блогърското общество и общественото мнение || Ако пътувате в чужбина »
Или пробвайте тези:
- ГДБОП срещу „хакерите“ сринали системата
- Въпрос на ценности
- Детски ясли… за някой…
- Държавни (високи) vs. (ниски) местни данъци
- Проблемът с местата в детските градини – решен!
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
Последни коментари