Ето го и новият Закон за Защита на Животните.
Както самите те пишат, „Дългогодишните усилия на природозащитните организации най-после дадоха резултат и Народното събрание вчера окончателно прие на второ четене Закона за защита на животните. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 година“.

Доста е интересна частта за безпризорните животни. Според него безстопанствените животни се прибират в приюти. Нищо ново, то и сега се (имитираше, че се) прави. Но какво става с тези животни (кучетата са основната част), които се прибират и никой не ги поиска? Eто какво:

И след това идва мозъчното:

(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.

Иначе казано – ако изобщо някой ги е прибрал от улицата – след малко – пак ще е там. Забележете как всичко това е облечено в „социално-приемлива форма“:

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

И вие повярвахте, нали? Глупотевините, натворени в законова форма продължават:

Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:
1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;
2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Длъжни са, но санкции за неизпълнение няма, иначе казано, трай коньо…

А, ето и интересната част. Кога се отърваваме от кучетата?

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

За да не го търсите, аз го намерих за вас:

Чл. 179(3) Евтаназия се допуска при:
1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;
2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

И така, както виждате – само при опасност за живота и здравето на хората. Забележете две неща – говори се само за „агресивно поведение“ и не се прави разграничение между животните. Запомнете ги – пак ще ги разисквам надолу.

Това беше малък увод, за да ви запознае с натворената простотия.

Сега и моят коментар под формата на диалог между мен – жител на голям град и странната двуглава ламя „Природозащитник / Законодател“, създател на горното:

„Природозащитник / Законодател“: Най-добрият начин за справяне с проблемът с уличните кучета е те да се обезпаразитяват и кастрират и после да се връщат в района, откъдето са прибрани. Така те пазят територията си и не допускат увеличение на популацията.
Аз: Животът на едно средно улично куче може да достигне и 10 години. Което автоматически ни обрича на десетилетие на живот с глутници помияри, които се разхождат без никакъв контрол и могат да нападат беззащитни деца по всяко време. Колкото до кастрирането, логичният коментар е „Мен кучетата ме хапят, не ме е**т„.

„Природозащитник / Законодател“: Но ако приложим евтаназия за всяко непотърсено куче, то в същия район ще се появят нови от съседните, както и от околните села. Няма да има кой да пази територията от „натрапници“
Аз: Ами ние ще приложим същата методика и спрямо тях. Разлика между старите и новите кучета за мен няма – само едните са били „обезпаразитени и кастрирани“. Просто прибирате новите и – по същата процедура. Така след време няма откъде да се вземат нови кучета, защото те не се самозараждат. Процесът (ако се изпълни съвестно) ще продължи по-малко от живота на уличните кучета. Тогава единственият източник на бездомни кучета ще бъдат именно „кучелюбителите“, които си заплождат кучето и след това изхвърлят малките на улицата. Те ще захранват с работа кучкарите.

Аз: Добре, нека е вашето, но какво става когато уличните кучета, надлежно „обезпаразитени и кастрирани“, със „заверен ежегодно паспорт в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации“, вземат че умрат от естествена смърт? Ами каквото и си казвате – „в същия район ще се появят нови от съседните, както и от околните села. Няма да има кой да пази територията от „натрапници“. Иначе казано – проблемът се възпроизвежда – но след десетина години.
„Природозащитник / Законодател“: Ама дотогава всички кучета ще се кастрират и няма да се раждат нови. А докато умрат ще се „обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс“.

Аз: А не трябва ли хората да се предпазят преди да се установи, че кучетата са агресивни. Тоест преди да са нахапали някой?
„Природозащитник / Законодател“: Ми не – това е Закон за Защита на Животните – хората кучета ги яли…

Аз: А добре, но какво тогава да направим с милите плъхчета – не трябва ли и тях да заловим, превозим до приют, кастрираме, обезпаразитим, почакаме някой да не би да си ги „осинови“ и накрая да ги върнем?
„Природозащитник / Законодател“: За това не сме се сетили. Явно, за да не нарушаваме перфектния закон, ще ги оставим да си живеят, както си намерят за добре. Ако ухапят някого – ще го търсим (точно него, не някой от 7200-те му роднини)

Накрая в заключение:
Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото. Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесват бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

P.S. Не приемам отрицателни коментари от хора, които имат куче и не са от тези 1000 човека, които са си платили таксата.

^{снимка сс Jan Tik}