Не се впечатлявайте - става дума за тарикатите, които се пререждат в задръстванията.
Знаете - на пътя шофьорите се делят на две групи - "тарикати" и "балъци". Та "балъците" са тези, които спират на жълто, престрояват се в правилната лента, дават предимство и други анахронизми. "Тарикатите" са тези, които никога не спират на светофар (те преминават даже да е станало червено, движението се спира едва с първият натиснал спирачките "балък"), не спазват предимство (особено при престрояване) и винаги се престрояват в лентата с най-малко автомобили, като в последният момент засичат някой, за да се шмугнат в кръстовището първи.
Та за последното ми е думата - за тези които се пререждат в кръстовището. Пререждането има две основни разновидности:
- Първата е когато на светофара около стоп-линията (ако има такава, в София това е рядкост) и зад нея са спрели наредени автомобили. Те винаги са с "балък" най-отпред (според дефиницията за "тарикат" негова позиция на такова място е невъзможна). В общия случай колоната чака за завой - обикновено ляв. Та тарикатът се движи с пълна скорост и в последният момент се престроява пред колоната, когато вече е в кръстовището. Има риск да го ударят отзад продължаващите направо автомобили и често е свързано с негативни емоции, размахване на пръсти и свирене с клаксони. Тарикатът обаче е дебелокож по дефиниция и такива неща не го трогват - той е най-отпред
Тази разновидност се среща при по-малки задръствания - Втората разновидност е, когато има голямо задръстване и едната колона се движи значително по-бързо от другата (поради прекрасно регулиране на движението / светофарите). Балъците се престрояват в правилната лента (например за десен завой). тарикатите естествено се движат в съседната и когато наближат светофара се шмугват в правилната (ако са "добри" тарикати, подават мигач). Най близката аналогия е опашка за нещо, при която някой нахал идва и се прережда.
Тарикатсткото пререждане от втората разновидност води до загубено време на същия светофар. Тарикатството от първата разновидност обикновено не води до загуба за вас на същия светофар - вие си минавате, защото колоната не се е изместила по-назад. Но те са преди вас на следващия светофар и там губите време.
И тук идва моята сметка. Аз живея на седем километра от офиса. Повечето от това време го преминавам в задръстване и пътуването може да отнеме от 20 до 50 минути. По пътя ми има достатъчно места за пререждане от двете разновидности и то се практикува постоянно. И в последните дни броях пререждащите се. На светофар обикновено се пререждат два-три автомобила, но на по-големите колони на влизане в Младост прережданията от втората разновидност са средно по около 25-30.
И така - за пътуване, можем да вземем обща цифра от 50 "тариката", всички от които ме карат да губя време. Но колко точно?
И така - среден светофар по моя маршрут свето зелено около 20 до 25 секунди, което значи до 10 (ако тръгват от колона) автомобила. 50 тариката значат, че съм пропуснал пет светофара. Средното време на червено по моя маршрут е около 45 секунди, което значи че за всяко пътуване губя 5*45=225 секунди. Нека не сме скръндзи и го закръглим на четири минути.
Четири минути сутрин и четири вечер, осем на ден. 21 работни дни в месеца, 12 месеца в годината, 252 дни общо. Минус 20 дни отпуска и 6 празници - 226 работни дни. Толкова по осем минути - 1808 минути годишно. Това, приятели са 30 часа! (и малко отгоре, но да не се впечатляваме). При 16 часа активни на ден, това прави почти два дни годишно от живота ви, които губите, заради гадните тарикати. От краткият ви безценен живот. От времето ви с приятели, семейство, бира и разни други приятни неща.
А сега се представете вашето всекидневно пътуване - то да не е по-дълго от моите седем километра? Жалко за вас.
Мамка им и тарикати! На никой не отстъпвам платното вече!
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Blogroll || Как попаднахте тук? »
Или пробвайте тези:
- От Ямбол до София за осем часа
- А колко ни струва некадърността?
- Коланите и детските столчета
- Понеделнишки задръствания
- Митнически смени
февруари 9th, 2008 at 7:14
Не се ядосвай човече, първата година в София и аз бях така и сега… станах тарикат, по неволя, и САМО когато много закъснявам, щото обикновенно от тарикатлъци съм си извадил много актове, слава богу не съм се чуквал, затова си тръгвам 20 мин. по-рано като мога и си карам само в една лента и не се пререждам и НЕ МЕ ЕБЕ, за разните тарикати щото 2% от тях ги виждам спряни и смъмрени от разни фуражковци.
февруари 9th, 2008 at 9:50
[…] Колко ни струват тарикатите? Колко ни струват тарикатите? от Михаил през 2008 в Welcome to Bulgaria Няма коментари » Не се впечатлявайте - става дума за тарикатите, които се пререждат в задръстванията. Знаете - на пътя шофьорите се делят на две групи - “тарикати” и “балъци”. Та “балъците” са тези, които спират на жълто, престрояват се в правилната лента, дават предимство и други анахронизми. “Тарикатите” са тези, които никога не спират на светофар (те преминават даже да е станало червено, движението се спира едва с пър […]
февруари 9th, 2008 at 13:48
лелел писах доста и накрая се оказа че не съм попълнил емайла и се прецака поста. та мнението ми е че от 1.5 съм в софия с кола и доста рядко съм се правил на тарикат. дори когато и бързам. да се правиш на “тарикат” не трябва да те оправдава че бързаш или не знаеш точно коя лента за къде е защото 1. всеки бърза и не може да прецакаш 10 човека заради теб. 2. с времето се научава коя лента за къде е кога светва даден светофар. 2 лета бях в САЩ и там бях шофиор на камион та там хората са 200 години пред нас в културата по пътя. ето и пример: по магистралата която е 2-3 ленти 2 мили пред мен има ремонт на пътя който се изразява в свиване на пъте и преминаване в 1-2 ленти. та хората са се постарали да сложат знаци да се престроят шофьорите в някоя от лентите при което едната остава абсолютно празна при което аз се върползвам. та мисълта ми е че човек трябва да преценява времето си и да не бърза всеки път. кофтито на софия е че градския траснпорт е ужасен и всеки ползва личната си кола, а светофарите са ужасни. не е добре изчислено всичко трудно се получава зелена вълна и прочи, но това не трбява да оправдава хората че засичат другите просто нямаме култура което не може да се промени за година или две.
февруари 10th, 2008 at 1:12
Добре де. Аз съм от двете страни.
Когато бързам терикатлея, но разумно. Познавам кръстовищата и заемам позиция пред стоп лентата. Реагирам бързо с педала и потеглям така, че колоната отзад да не усети колата отпред, т.е. мен.
Съответно поемам риск от глоба, НО
сметни такива тарикати, колко време ТИ СПЕСТЯВАТ с това, че оптимизират максимално - неоптимизираното кръстовище.
Но това да предредиш чакащи хора си е чиста дебилщина.
февруари 10th, 2008 at 7:10
E ти като Ники Лауда го написа:
Реагирам бързо с педала и потеглям така, че колоната отзад да не усети колата отпред, т.е. мен.
Лошото е че винаги ще се намери поне един недоволен от това, че си реагирал бързо и ще почне да те гони до следващия светофар, където ще се предреди пред теб, ти няма да оптимизираш следващото кръстовище - жалко.
ТОй пък ще повлече още тарикати да го подгонят и така, край на кръстовище оптимизацията.
февруари 11th, 2008 at 9:54
Ами Ник - ти си именно от първия тип. Те също се пререждат и ме карат да губя време. Може да се оптимизира този светофар, но на следващия пак чакам по-дълго.
февруари 12th, 2008 at 16:35
това че не можеш да реагираш достатъчно бързо не прави другите лоши шофьори, а теб самия!
И не се сърди на “тарикатите” щото това е по принуда от всичките селтици дето карат из София, на които им требва 2 секунди само да натисне съединителя
февруари 12th, 2008 at 23:50
Рацер, не сме на състезание, 2-3, 10 колкото толкова, човека може да го боли крака или да си пази съединителя, трябва да има толеранс, цариградско не е Хумбороринг.
февруари 13th, 2008 at 9:52
за хора като Рацер, спазването на правилата означава, че си лош шофьор. А за мен, неговото “добро шофиране” е липса на (поне) част от първите седем.
февруари 13th, 2008 at 11:43
Марфи,
пистата е хунгароринг, която се опитваш да цитираш
а я ми кажи според теб, кола с под 90-100 има ли място в най-лявата лента на цариградско, при липса на задръстване
според мен не- като ше караш бавно, поне не пречи на другите. А тарикат се става по принуда, щото иначе чакаш като малоумен, като бях млад шофьор и аз чаках, макар че тогава въобще не беше такава анархия по пътищата. Веднъж като придобиеш усет си спестяваш поне 5-10 минути на ден сутрин и вечер.
Пак казвам, не обвинявай другите за собствената си недостатъци. :)
февруари 14th, 2008 at 15:11
Само всички да не избухнат в смях от твърдението жена-тарикатка.Вкратце-карам в тоз грда от 1996г. и ве4е просто не се издържа! Винаго когато мога си се возя с трена или с мърш от Надежда до Павлово, но когато съм дежурна дете-Надежда-ул.Козлодуй-Павлово-се движа по часовник, карам за време, знам светофарите,секундите,много внимавам да не засичам всички културни хора които не бързат в точно определения момент, благодаря винаги когато ми дадат път, и според мен основното-не само напред да гледаш какво се случвано и зад теб и когато видиш, че има вариант да пречиш на трамвай, линейка,автобус или друг участник в пътя да го предвидиш и съобразиш!Но не мога само едно да простя-на всички мотаещи се по светофарите-защото когато е зелено се кара, не се седи и почешва и не може в този натоварен график и кратки светофари да спазваш дистанция 10 метра и когата ти светне сфетофара да не помислиш че и след теб има хора които искат да хванат зеленото а да се размотаваш!Е това ме вбесява-липсата на всякаква мисъл в 90% от шофьорите в тоя град!!!! Е кажете съгласни ли сте с мен сега?
февруари 21st, 2008 at 7:36
Мишо не си прав.
На следващия светофар, вследствие оптимизация, също са ти спестени няколко места. Ако пък не е - аз го оптимизирам.
Благодаря на Марфи за добрите думи.
Това за състезанието по светофарите звучи добре на теория,
но на практика не се случва често.
Проблема тук е друг обаче.
февруари 24th, 2008 at 22:17
До “Михаил” - Не съм съгласен изцяло с ТЕБ! Тежко се шофира по принцип в цяла България! В София е направо ужасно! Гледам, че делиш шофьорското съсловие на “тарикати” и всички останали. Не си прав! Има и една, за съжаление ГОЛЯМА група, на нека ги наречем “неможачи”! Само искам да отбележа две неща: На пътя от НАШИТЕ действия/бездействия ЗАВИСИ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ! Неможенето, не е оправдание! Нагло е да предредиш - съгласен съм! Но е нагло.. и всеки път да търсиш 1-ва скорост под светещия зелено светофар, като, че въпросната 1-ва скорост си сменя мястото дявол да я вземе! Нагло е да не можеш да се разминеш на 5-10 сантиметра от друг автомобил или каквото и да е препятствие! Аз съм от лошите шофьори, така наречените “тарикати”. Да - много съм нарушавал! Даже и маршрутка съм карал. Най-отговорно заявявам, че “тарикатите” са по-малко опасни от “неможачите” и мога да споря по въпроса до припадък!
юли 31st, 2008 at 8:30
[…] като вече писах за това колко ни струват тарикатите, едно късно оставане в офиса в четвъртък, ме накара да […]