Днес чрез dzver открих "една страница, в която да се жалваме на арменския поп". Той сам си е казал, че zabraven.com не е потръгнал (а поне малко беше и моя идея и сега ме е яд, че просто не съм знаел, за да допринеса).

Та аз я добавих в rss-a, но малко след това се замислих. Както знаем "невежеството е блаженство", а и от личен опит се научих, че колкото по-малко знаем за България, толкова по-добре е за душевното ни здраве. Разбира се именно незнанието (и следващото го бездействие) водят до всичко това. Но не е ли примамливо да си в групата на (малко по-) щастливите? Няколкото седмици, в които бях без абонамент за Капитал, ми донесоха една идея по-малко лоши новини в съботите. Защо да си го причинявам? След като другите май не се интересуват, защо аз?

А – ето го и сайтът.

P.S. Снимката е на новичкия Мерцедес на варненският кмет – с подходящ номер. Той е откраднал кофи с пари, за да го има, защо аз да не открадна една снимка?