Аз не работя в българска фирма. Не работя и в малка фирма. Не ми е и първата фирма, нито първата голяма мулти-национална фирма.
И какво е общото между всичките фирми?
Ниските заплати? - Не!
Лошото отношение? - Определено не!
Некомпетентност на ръководството? - Все по-малко.
Общото е че заплатите са тайна!
Интересното е защо. Ето например сега аз имам достъп почти до всичко. Например как се произвежда продукта, как се формира цената и всякакви други фирмени тайни. Но заплатите са голяма тайна. Най-голямата. Пази се с големи усилия. Както казах аз при добро (или лошо, според гледната точка) желание имам достъп до общо взето всичко.
Та мисълта ми е защо точно заплатите са такава тайна? Какво би станало ако те не са?
Например, за една позиция (свършена работа), не може да има различни заплати. Което между другото е забранено от закона и обратното е дискриминация. Тоест ако има разлики в заплатите, те трябва да се оправдаят с обективни критерии.
Да разгледаме два случая:
Разликата в заплатите между две съседни нива. Ако заплатите са известни, то ще е нужно да се оправдаят (морално най-малкото). Как един среден мениджър получава 5 пъти (например) повече от обикновения служител. Дали тази разлика е оправдана. (И да! - има такива разлики между такива нива)
Разлика в заплатите на служители на едно ниво. Тук разлики (без обективни причини) не би трябвало да има. Единствената причина за тайнствеността би била, че може да се наемат нови работници на по-ниски заплати от вече установените във фирмата или при промяна на трудовия пазар (както се наблюдава сега у нас) и общо повишаване на заплатите, се наемат хора на по-високи заплати от тези на по-старите служители.
И така - ясно е че ситуацията е еднопосочна - работодателите печелят за сметка на (особено по-низшестоящите) служители.
Защо тогава не задължат работодателите да обвявяват заплатите? Не е ли логично. Ще се избегне дискриминацията по пол, възраст, цвят и т.н. Би трябвало заплатите като цяло да се повишат (което с малки изключения е добре за икономиката). Разбира се може да има разни странични плащания, които биха изкривили картинката, но общо взето на трудовия пазар ще настане много по-голяма информираност, което е добре (най-вече както казахме за работниците)
Но дали пък хората го искат? Тук се появява парадокс - всеки би искал да знае заплатите на останалите (както от чисто любопитство, така и за да знае, че "не е назад"). Но дали хората искат останалите да знаят собствената им. Дали не крият някой лев от жената? Дали не парадират малко повече пред съседа? И подобни разни.
И все пак въпросът си стои: Дали ако някой не поиска да направи заплатите задължително да са публични, ще има яростен отпор. И от кой ще бъде?
Най-яростните би трябвало да са тези работодатели, които плащат под средното за отрасъла (тоест се облагодетелстват с разликата). Те биха останали без работници или ще трябва да повишат заплатите.
Други противници биха били работещите на заплати над средната (и знаещи за това), те рискуват заплатата им да се намали, защото работодателят ще знае, че те няма къде да избягат. (макар че подобна тактика би била спорна).
Дали тези две групи са достатъчни? Не са ли ползите много повече от потенциалните загуби? Защо тогава никой не го е предложил? И то не само в България, а никъде?
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Kак се пуска жалба по електронен път до кое да е РПУ, МВР в страната? || Защо да си сменям WordPress-a? »
Или пробвайте тези:
- Получавам по-малко от равни на мен колеги
- Осигуровките да паднат… за малко…
- А защо все още някой купува?
- Какво им става на някой български фирми?
- Kак се пуска жалба по електронен път до кое да е РПУ, МВР в страната?
януари 25th, 2008 at 13:27
Разлика в заплатите на служители на едно ниво - точно тук според мене идва голямото разминаване.
Една приятелка ми разправяше че взима 1000 лева, и случайно научила че нейната колежка от малко провинциално градче, на същата позиция, и с която са бюро до бюро, взима 500.
Оказало се че при интервюто за работа я попитали каква заплата очаква, тя казала 500 лева и те веднага я наели:-)
Извода за мене е че всеки трябва редовно да си прави устата за увеличение на заплатата.
….друг е въпроса че не навсякъде минава номера.
януари 27th, 2008 at 23:53
Почти съм сигурен, че заплатата е част от личните данни. В такъв смисъл публичността на заплатата не е допустима.
Освен това не съм съгласен, че на едно ниво е логично хората да имат еднакви заплати.
Пример: малка фирма, две нива (шеф и служители). Не може секретарката да взема същото като (примерно) водещия програмист.
януари 28th, 2008 at 10:49
Не, но една фирма с две секретарки, едната взима 700, другата 450, защото не знае че първата взима повече, а вършат еднаква работа.
Как това е справедливо според теб?
Това е истински пример, просто по случайност и двете ми казаха в различни ситуации.
Не е ли по-добре за обществото като цяло, всичко да е на масата. Сега от тази “защита на личните данни” май се облагодетелстват (почти) само работодателите.
януари 28th, 2008 at 11:03
@Михаил: Не вярвам, че ще има 2 секретарки, които ще са на толкова различни заплати при една и съща работа. Това е възможно само и единствено ако едната е успяла да се “продаде” по-добре при входното интервю и съответно е договорила по-добра заплата.
Умението да се продаваш е критично. Който го умее, би следвало усилията му да са възнаградени. Който не го умее, би следвало да загуби от това, за да има стимул да го придобие. Т.е., моето мнение е, че дори само това да им е разликата на секретарките, пак по-високата заплата е оправдана.
Аз пък съм виждал “предприятия” (НАП например), където всеки знае заплатата на другия, или повечето от заплатите на другия. Грозна картинка общо-взето. Завист. Не мислиш как да станеш като него, а си сигурен, че той не е нищо повече от теб, та “от къф зор” ще има по-висока заплата. Не е добре. И не одобрявам.
Затова - твърдо за “тайни” заплати.
януари 28th, 2008 at 11:41
Всъщност проблемът не е дали умението “за продаване” оправдава доста драстичната разлика.
Законът за защита от дискриминацията, забранява подобна разлика. Кратко и точно. Но тайната на заплатите, не позволява на работниците да се защитят от подобна дискриминация.
http://www.kzd-nondiscrimination.com/index.php?option=com_content&task=view&id=15&Itemid=2&limit=1&limitstart=1 (виж чл. 14)
Как например се обясняват статистическите данни със разликите в заплатите по пол и раса?
Хайде, някоя феминистка да се включи тук :))
януари 28th, 2008 at 12:49
Цъ! Различни заплати по никакъв случай НЕ Е дискриминация. Може ли да ми посочиш буквата от закона, която определя разликата в заплатите като дискриминация?
Мое лично мнение също е, че твърде много закони значи твърде много “държавност” в бизнеса. А всички знаем колко добър бизнесмен може да бъде държавата :).
Закони - да. Но там, където трябват. Нали знаеш, че циганите получават безплатните си жилища донякъде точно заради този закон за защита от дискриминация? И че дефакто в САЩ най-лошото нещо, което може да ти се случи при предстоящо съкращение е да си бял, хетеросексуален мъж :) ?
януари 28th, 2008 at 12:59
Ами посочил съм буквата от закона (линка горе). А определено тя не се спазва.:
Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура.
(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
януари 28th, 2008 at 13:26
Благодаря! Остава само да кажем какво е “еднакъв и равностоен труд”. Може би говорят за длъжностна характеристика?
В такъв случай ощетената секретарка явно има право да търси отговорност на работодателя си. Но мога да се обзаложа, че много малко хора биха го направили :).
април 13th, 2008 at 11:26
Действително размера на заплатата на всеки са лични данни и не би трябвало да се обявяват публично. Не се счита и за културно да питаш някой директно за заплатата му. Поне в европейската цивилизация. При американците е обратно, шумно и дори брутално се хвалят с това.
Но от друга страна тази прекалена секретност създава неудобства. Мен например винаги са ме дразнели обяви за работа където няма дадено за каква заплата става дума. Какъв е смисълът да се интересувам и пилея време ако моите и на фирмата виждания за заплатата драстично се разминават? И какъв ще е този пазар пък ако ще и на труда ако се пазят в тайна цените? Представете си, че отивате да си купите домати но няма цени ами всеки клиент лично се договаря. Пълен абсурд и ориенталщина. От тази гледна точка много по ми харесват американските фирми които обикновенно пишат каква заплата предлагат за разлика от европейските. Но както казах изглежда става дума за различни цивилизации.
април 14th, 2008 at 10:29
Именно - “пазарът” на труда не е пазар. По-точно, не е истински свободен пазар. И кой губи - работещите.
А колкото до тайната, колективните трудови договори в много отрасли не дават особена тайна, мениджърите в публични компании също трябва да обявят доходите се, защо не всички?
Само ще спечелят…
юни 30th, 2008 at 15:17
[…] сега, тези които смятаха в предишният ми пост по темата, че е правилно заплатите да са тайна, да кажат кой е […]