Даниела и Михаил

Да, ние не бяхме от тези, които са стояли на петолъчката цяла нощ. Късметлийски се бяхме придвижили от Созопол до Ямбол на първи януари. А на втори трябваше да стигнем до София. Е, не беше лесно още от Ямбол положението беше лошо, но като наближихме Нова Загора просто спряхме. Колоната накрая се оказа, че е около километър (от там където бяхме ние) и след като престояхме час и половина, Крис  пощуря от скука. Аз реших да имитирам тарикатите, които се пререждаха (няколко мутру с джипове и няколко местни коли) и се наредих отпред. Тъй като имахме бебе, полицаят, който вардеше на малкото наклонче, не ни написа акт (май на други двама тарикати пишеха).

Петнайсетина минути по-късно ни пуснаха. Естествено от другата страна на блокадата (заедно с няколко катастрофки) имаше четири ленти тарикати, но някакси се разминахме. Нататък почти не сме спирали. До Стара Загора положението беше лошо, но си личеше, че е било чистено. Но от там до магисралата и на самата магистрала, положението беше ужасно. Всъщност магистралата (път номер едно :) беше най-зле. Никой не каза после по новини или където и да е, но там поне от няколко часа не беше чистено. два коловоза и това си е. Луга имаше чак след Пловдив, където нещата малко се подобриха – имахме две платна и карайки (малко  неразумно) с малко над 100, стигнахме в София за вечерното хранене на бебето. Малко над осем часа, за път, който в нормално време се изминава за четири. И то с доста бързо каране накрая. Иначе можехме да закръглим и десет часа.

Ето малко снимки на "добре поддържаната" магистрала:

От другата страна е същото – кола зад кола с 40km/h: