Даниела и Михаил

Поводът за ходенето там беше служебен – Team Building. Затова по-накратко, няма да се впускам в описание на природата около Триград, катеренето и спускането в пещери и стръмните проломи. Така или иначе това трябва да се види. Ще опиша само хотела.

Е, пътят до Девин е живописен, но доста лош – строежи, тесен и практически е остър завой след остър завой.

Е, пристигате. Хотел Девин е 5 (пет) звезди. Вероятно е доста скъп (за щастие не съм плащал сметката). Мълвата говори че е на Ахмед Доган. Вероятно затова е и 5 звезди. Бил съм не в един 5-звезден хотел (даже и в България) и този определено се откроява. Няма климатик. Няма вана. Студено. В стая за двама (все пак ще строим екип) ни дават само една карта за вратата. Ами ако единия се е прибрал и спи, а другият иска да влезе? Ами винаги може да звънне по мобилния на първия и да го събуди, за да отвори. Всички стаи, коридори, ресторанти се отличават със специфичен дизайн – бял. Бели латексови стени. Бели теракотени плочки (ох, за щастие стаите поне имат мокет). Уют? Ако търсите, потърсете другаде.

Откъм положителната страна се открояват басейните, три свързани външни с джакузи в единия от тях. Един вътрешен, 25 метров. Сауна, парна и турска баня. А, и закуската.

Ресторантите се отличават със същата дизайнерска визия, като останалото. Храната? Няма да коментирам. Но скоростта на обслужване е страхотна, струва ми се че наистина забравиха какво съм поръчал, защото когато след около час си го поисках отново, ми казаха че вече е свършило… Ах, да и ром в чаша за мартини… (което ме учуди впрочем, защото в лоби-бара поднасяха рома съвършено)

Накратко, звездите мигат, и то много. Както казах, не съм плащал сметката (за щастие), но със сигурност е по-добре да си дадете парите другаде.

Оценка: 3-

Малко снимки има тук