Даниела и Михаил

Днес господин Димитър Николов, научен сътрудник в НИМХ на БАН, e написал коментар в "Дневник" под заглавието "Икономика на знанието или икономия на знание"

Човекът си е написал мнението. Затова е в рубриката Коментари и анализи.

А аз имам малко въпроси:

Защо не протестирате за промяна вместо само за "процентът за наука"?
Колко точно сте допринесли към БВП-то от което искате процент? Допринасяте ли за повишаването му?

Защо не отидете малко в университетите да преподавате? Така ще допринесете нещо практическо. Защо малко не съкратите чудовищната администрация?

Какво е съотношението публикация в световно списание (общоприет измерител за "наука") към служител на щат?
Какво е съотношението патент (друг измерител за наука) към служител?
Какви приходи има БАН от предоставяне на услуги (консултантски, изследователски)?

След като няма публикации, патенти на името на БАН, приходи от науката, нито преподавателски принос, то тогава какво има?

Не е ли по добре да се замислим за практическата полза от науката?
Защото сега и 0.4% ми се струват много. Изглеждат ми като изливане на пари (вода) в нереформирана организация (продънена кофа) - никога няма да я напълним.

И накрая - авторът посочва, че за "финансирането на "Научни изследвания", според Лисабонската стратегия се полагат 3% от БВП". Многоуважаваният автор обаче услужливо "забравя" да спомене, че никъде не е казано, че той трябва да се формира от бюджетни дотации. Напротив - точно обратното се казва - трябва да се привлече и частно финансиране!
Ето цитатът:

Member State governments must increase their research funding, and
put in place measures to encourage private investment at national level,
in order to reach the target of 3% of GDP.

Така че - искайте условия за работа и привличане на приходи, а не само бюджет, сядайте си на задниците, налягайте акъла и привлечете (с добрите научни резултати) малко приходи.
И затворете "кранчетата" за изтичане на приходи (работата на "частно" за всеки перспективен проект)

^{Снимка: сс epimetheus}