юни 01
Един според мен задължителен сайт. Личните спомени на хората, всеки с някоя своя случка, белязала живота му и показваща обществото ни от тогава.
Някой истории са тъжни, други смешни, трети са страшни.
Радвам се че вече всичко е свършило, и мисля че е добро лекарство срещу носталгията, ако някой има такава. И съм щастлив, да не мога да се сетя за история, която да заслужава да бъде там.
Мисля че това изречение от една от историите може да бъде подзаглавието на спомените:
„От 15 годишни получавахме покана, на лицевата част на която пишеше „Доброволен труд за Родината“, а вътре: „присъствието задължително“.“
Прочетете историите тук
Споделете във Facebook
| 
Споделете в Twitter | 
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« OK, чао стар, здравей нов компютър :) || All for Nokia (games and more) »
Или пробвайте тези:
- Спомените за социализма като книга
- Шумахер след края
- Новините всеки ден
- Новите „новинарски“ сайтове на Труд и 24 часа
- Новото чудо на Apple
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
декември 5th, 2006 at 14:42
[...] Книгата, която за мен е книгата не месеца. Само за хора със спомени отпреди 1989-та! За мен е незаменима, както например spomeniteni.org. Трябва да се пази и преглежда. Ето анотацията:Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор "Опера". Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника "Мраз", да измием няколко чинии с "Веро", да си откраднем един бонбон от кутията "Черноморец", да извадим балканчето от килера и да си отидем."Инвентарна книга на социализма" дава един начален архив, опис, каталог, като събира и описва над 500 всекидневни предмета от онова време, артикулите на тогавашната лека промишленост – стоки за дома и бита, опаковки, перилни препарати, цигари, хранителни продукти и пр.Една книга за следите, които остават и не остават. [...]
юли 24th, 2007 at 12:01
[...] ли сайта "Аз живях Социализма", за който писах отдавна. Вероятно не. [...]