Един според мен задължителен сайт. Личните спомени на хората, всеки с някоя своя случка, белязала живота му и показваща обществото ни от тогава.
Някой истории са тъжни, други смешни, трети са страшни.
Радвам се че вече всичко е свършило, и мисля че е добро лекарство срещу носталгията, ако някой има такава. И съм щастлив, да не мога да се сетя за история, която да заслужава да бъде там.

Мисля че това изречение от една от историите може да бъде подзаглавието на спомените:
„От 15 годишни получавахме покана, на лицевата част на която пишеше „Доброволен труд за Родината“, а вътре: „присъствието задължително“.“

Прочетете историите тук