Обикновено не обръщам чак такова внимание на класациите, измерващи това как хората се оценяват в различните държави, но последната попаднала пред очите ми, направена от Галъп и публикувана във Форбс, привлече вниманието ми с публикуването на цялата таблица с резултатите.
Накратко – зададен е на хора от 155 държави, между 2005 и 2009-та (хваща само малко от кризата и това вероятно поизкривява резултатите, но…) простият въпрос как оценяват общото задоволство от живота си в скала от едно до десет. После същите въпроси са задавани за това как е преминал точно определен ден, тоест е оценено и ежедневието им.
Резултатите не ме изненадват с това че българите се оценяват като нещастни в живота. Но е поразително колко зле се оценяват – България е на 137 място по самооценка от 155 държави! Оценили сме се между Чад и Сенегал – първата – една от най-бедните (ама наистина) държави в света. Зад нас са само няколко африкански държави, Хаити и Камбоджа.
Не е и никаква изненада, че по самооценка сме най зле в Европа. Но съседна Македония е на 96-то място, Албания е 103-та, а Румъния – 73-та. Ние сме и ясно изключение от доста забележимата корелация между богатство и самооценка.
Просто е налице поредното доказателство, че в световен мащаб сме на челните места по мрънкане без причина. Пътищата ни не били като германските, плажовете не са като тайландските, данъците не са като в Монако, политиците не са като шведските, а престъпността ни е по висока от сингапурската.
Нищо че пътищата ни са много по добри от Украинските (оценили се на 73-то място), плажовете – по-добри от холандските (4-то място), местни данъци практически не плащаме, за разлика от англичаните (17 място), политиците ни са много по-добре от туркменистанските (18 място), а престъпността няма нищо общо с мексиканската (18 място).
Но мрънкачите ни са ненадминати. Нямаме никаква трезва преценка, нито в сравнение със себе си от преди време, нито с околните. Само ни бива да гледаме в паницата на германци и американци, които са работили столетия, за да са там, където са сега. И да сме нещастни…
снимка сс Pink Sherbet Photography
Споделете във Facebook
| 
Споделете в Twitter | 
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Няколко поуки от един откраднат телефон || Тук магистрала, там магистрала… »
Или пробвайте тези:
- Подновяване на шофьорска книжка – не толкова бързо
- Един весел подарък за едно компютърно бебе :)
- Пак най-добър работодател
- Гръцка надбавка
- Никой не е длъжен да произвежда евтино, за да храни чуждите деца
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
Абонирайте се като кликнете на иконата.
Ще имате избор между RSS или email абонамент Научете какво е това RSS |
юли 26th, 2010 at 12:12
А според едни учени, годишният доход на човек трябва да се увеличи с 41 000 долара за де се почувства психически задоволен…
…както и поне с по един Кайен на всеки българин, бих добавил :)
юли 26th, 2010 at 12:37
Когато човек има добри доходи (от моите не се оплаквам) е много лесно да плюе сънародниците си, какви били мрънкачи :(
Ако безработен от месеци, или живее в провинцията на половин заплата, която получава със закъснение от 2, 3 и повече месеца, има болни родители и деца, на които не може да плати учебниците (както са може би 80% от сънародниците ни), друго ще пее.
Ако е пенсионер, без „народна пенсия“ (о, да – това още го има, може да се казва по друг начин, но който е получавал „народна“, още получава – факт) тогава вече…
Та не е зле, човек първо да слезе на земята, да се поогледа, пък тогава да плюе.
юли 26th, 2010 at 12:46
Точно това имам в предвид.
Живеел на половин заплата и прочие. Но се оценява по-зле от някой в Чад, където физическото оцеляване е проблем. Какъв му е проблема? Че не може да плати 120 лева сметка за мобилния на жена си?
Много по-бедни държави се оценяват много по-добре. Тук всеки искал Кайен и жена със силикон, иначе бил „нещастен“
Таблицата е показателна. Македонските „богаташи“ също ги виждаме. Такива мрънкачи, които си мислят че сме като в Чад и Сенегал, заслужават да се озоват в Чад и после пак да ги питаме. Щото там няма „ненародна“ пенсия, няма никаква!
юли 26th, 2010 at 16:49
Един нелош филм за илюстрация: http://www.imdb.com/title/tt0825241/
август 3rd, 2010 at 23:09
Михаиле, едно голямо БРАВО за статията. За мен българският характер е най-големия проблем на страната ни. Ако сънародниците ни можеха, хайде ако не да пътуват, то поне да видят по телевизията или вестниците как живеят хората в страни с войни, епидемии, земетресения и враждуващи групировки, да се измъкнат от егоцентризма и да се огледат около себе си, щяха да спрат да повтарят, че сме най-зле. Била съм в Ливан след войната, в Южна Африка след апартейда, в Индия, където децата се борят с козите по пазарите, за да се доберат до няколко зрънца ориз, при тибетци, заплашени от геноцид. Сигурно е, че материално не сме най-зле, най-малкото понеже в страната ни няма война…
септември 2nd, 2010 at 14:34
И колко столетия са работили Американците за да са там където са сега, че не ми е ясно.Точно пък те са се преработили завалиите.Отишли група национални предатели на друг континент.Отцепили се от страната си, защото нежелели да плащат данъци.Изтребили цял един народ(индиянците) и основали собствена държава.После заробили членове на друга раса(негрите) да блъскат вместо тях.Като се свършило с това започнали да събират емигранти като ирландци, италиянци, китайци кат вече негрите не били роби(за мен са с били само дето не са били чак толкова зле ама почти) и други да бачкат вместо тях и да им построят държавата.След втората световна война пленили или изкупили голяма част от европейските учени, които им направили и атомната бомба и космическата програма и самолетите и интелектуалните трудове и какво ли още не.
Е да се твърди, че Американците много са работили да стигнат дотук е нелепо.
Виж Германците, Шведите, Норвежците са друга бира.Те поне за мен са модел за подражание.