Даниела и Михаил

Няколко поуки от изминалата седмица.

Първо, трябва да си пълен цървул, за да отидеш на море, да платиш по 200 лева на ден и преди да си тръгнеш да откраднеш нечий телефон. Нагледна демонстрация, че кражбата няма нищо общо с нуждата, а само с възпитанието. А е и трудно да се дистанцираш от подобни хора.

Второ, нашите полицаи (и тези с които се сблъсках в частност) са напълно незаинтересовани да помагат, макар и много любезни. Приеха ми жалбата и… нищо, въпреки цялата информация, която имаха. Което ме води до:

Трето – полицаите използват забраната за проследяване на мобилни телефони, заложена в ЗЕС за за извинение, как няма да намерят телефона, защото съда не разрешавал (кражбата на телефон не е тежко престъпление). Нищо че с моето разрешение (собственика на телефона) както МВР така и мобилните оператори има пълното законно право да проследят телефона и това няма нищо общо със ЗЕС. В ЗЕС се разглежда случаите за проследяване без разрешението и без знанието на собственика на телефона.

И последно, да ти откраднат телефона може да има и положителни страни. Можеш да провериш дали не се привързваш твърде към една обикновена вещ. Което не е хубаво и това че съм свикнал да си проверявам блоговете през телефона и да си пиша черновите там, не значи че не мога без телефона. Мога и поне се радвам да разбера, че е така. А и получих шест дни без телефонни обаждания – през 2010-та това си е направо подарък…