Както вече разбрахме:
- уличните животни (кучета, котки, плъхове) са на улицата завинаги,
- доказа се че имат всички права, които имат хората (на другите избори ще гласуват),
- а и повече – ако човек даже само лае по друг човек, няма да остане дълго на улицата – за хората има приюти "по нежелание", но за кучетата – не.
Но всъщност – какви са "директните ползи" от присъствието на кучетата на улицата? Поименно?
1. Чревна кампилобактериоза. Неприятно състояние с възможен летален изход. Предава се най-вече чрез фекално-орален път и възприемчивостта е голяма, като основно боледуват деца.
2. Бруцелоза - Познатата още като Малтийска треска болест, опасна главно за фермерите, но далеч не ограничена само там. Изключително неприятна болест с голяма вероятност от допълнителни усложнения.
3. Токсокароза – Отново се предава по фекално-орален път и най-често боледуват децата на възраст от 1 – 4 години. Отново са възможни усложнения а болестта е трудна за диагностициране "на око". Случаите на токсокароза в последните години са чести (защо ли?), а болестта може да доведе до неприятни усложнения дълго след излекуване на общите симптоми (вкл. загуба на зрението)
4. Токсоплазмоза – болестта от която се страхува всяка бъдеща майка (и основателно!) е опасна далеч не само за бременните. При заразяване в началото на бременността тя е убийствена за плода, а при всички останали случай са вероятни разнообразни усложнения вкл. енцефалит и менингит. По принцип причинител е котката (тук кучетата са невинни)
5. Ехинококоза – Добре познатата с общоприетото название Кучешка тения болест, е трудно идентифицирана в ранен стадий болест с изключително неприятни усложнения. Най често се открива едва когато ехинококовата киста започне да притиска важен орган (черния дроб, мозъка, белите дробове) и се налага оперативно лечение.
6. (но не по важност) Бяс - Да, уж била "изчезнала", но ако някой го ухапе куче, винаги бяга при лекаря. Оттам му дават абсурдния съвет да избегне неприятните инжекции, като ходи да "гледа кучето дали ще умре". Няма да коментирам какво предизвиква заболяването. Само си мисля, че един заболял у нас ще доведе до края на уличните кучета…
Това са само преките "ползи" от близкото общуване с градския зоофонд. Има и други – като широко прокламираното "пазене на територията".
То само по себе си е глупост на особено висше ниво и заслужава отделна статия – за него ще е част 2.
Болести се хващат и от самата консумация на месо – което и най-често срещания начин за предаване на токсоплазмоза. До колкото съм чувала изследвания, французите водят по заразяване с този едноклетъчен паразит точно заради любовта им към розовите и червени меса (т.е. сурови отвътре пържоли).
Все пак бременните жени се страхуват много и от шарка, която лесно се предава по детските градини. Да не говроим за неизличимия СПИН и какво ли още не.
Не че умаловажавам вредите от уличните животни, но все пак ако следва тази логика трябва завинаги да затворим всички обществени места, защото са силно опасни от гледна точка разпространение на зарази!
„Фекално-орален“ нищо ли не говори? Или щом има риск, да нехаем за степента му? Това е най-големият риск за три от болестите в горния списък.
Нещо горната снимка не показва ли?
Или щом СПИН съществува някъде, то нека в пясъчника детето ми да изравя кучешки лайна с ръчички под прекия риск за заразяване НЕ със СПИН, а с гореописаните конкретно опасни заболявания? (личен опит)
Нещо логиката или я няма или не я разбирам.
Тези болести се водят редки и защо ли? Защото властите обичат да се тупат в гърдите, че сме европейци! Е, да, но не сме. В коя европейска страна има толкова бездомни кучета -мръсни, мърляви, разнасящи паразити!?
Аз лично съм горда носителка на Ларва мигранс (токсокароза). Не, не съм си играла на пясъчника. Но паразитете и яйцата им са много устойчиви. Представете си – пипнала съм нещо мръсно, отишла съм на работа, идва колега да черпи за рожден ден и хоп – да ми е честито – заедно с бонбона си лапвам и яйцето на паразита. … Не знам как е станало, но мога да кажа, че е гадно! Отчайващо е, че нямаме специалисти, нямаме литература. Едно време липсваше заразата (до 1989 г.) и явно не са обучавани лекари. Настоящите пък са виждали паразити само в учебниците. Личните лекари нямат и идея за това. Пращат те на какви ли не специалисти. Дори когато кажеш, че имаш съмнения за паразити, те взимат на подбив, пращат те на психолог и други глупости. През това време паразитите ти нанасят щети, големи щети. Е, на мен „да ми е честито“, останалите – стискам палци да не се заразите. Защото и аз си мислех, че няма да ми се случи…