Някои хора искат да им се слага бележка под линия ако ги цитират във Facebook статус. Ще падна!
В същата статия е цитирано цяло писмо, с източник – "едно момче, което не познавам". Ето това е коректно цитиране, направено от голям автор!
Ако ви се чете още, съседните публикации са:
« Експеримент || О боже, Дърева пише за пушенето! »
Или пробвайте тези:
- Бате Бойко Кобрети
- Почивка
- Накрая и ние признаваме Косово
- Прецакват ни с данъка за януари?
- Записването на интернет
Ако написаното ви е харесало, абонирайте се:
 |
|
някой -> някои :)
Тази грешка сигурно цял живот ще я правя, макар че знам правилото много добре…
Ако си паднал, вземи се изправи. Ако Марк Твен или чичо ти Бърни Шоу бяха живи, и знаеха, че през ден им поствам гениалните мисли като свой статус във Facebook, дали, така, нямаше да им стане поне неприятно, че не ги споменавам като автори? И какво значение има дали някой се казва Марк или Милена?
Хайде, падай за по-сериозни неща. :D
Оставям настрани въпроса за грамотността на постингите на Милена – казвала съм й го вече, преди около 2-3 години, и това е съвсем друга тема.
Въпреки че не съм й почитателка, в случая напълно я подкрепям.
П.П. Винаги цитирам източника на нещо, което не е мое. Първо, правя го за собствен комфорт. Ако не е моментално ясно, че ТОВА е нормалният начин, много съжалявам. :-)
Това копирайт ли пропагандираш (не важи за Шоу и Твен) или научно-изследователско цитиране (което е нужно само при изследване)?
Защото това са две съвсем различни неща, просто ми е чудно къде стои горепосочената мисъл.
И забелязваш ли как цитира самата „праведна“ Милена – никак.
И аз мога така да си я цитирам като „някаква от нета“
Хах… Май не съм се изразила правилно, за да не кажа, че ти не си разбрал. :D
Онова, което казах, и сега повтарям – с други думи, е: ако трябва, примерно, Михаиле, да постна този твой отговор до мене, по-горе, или част от него, например само „И аз мога така да си я цитирам като ‘някаква от нета’“, то твоят цитат не само ще бъде поставен в кавички, но и до него ще присъства ТВОЕТО име, независимо че много малко хора знаят (и по всяка вероятност, не ги е и никога няма да ги е грижа) кой е Михаил Кенанов, или пък коя е Биляна Русева. Толкова. :-)
Е, не, нямам думи:)))))
Това ми направи деня просто! :))
Както самата Милена е демонстрирала, точното посочване на източник е въпрос на контекст и нужда. Статус във Facebook няма нито едното.
А и законова принуда не може да има, защото ако нещо е fair use, то е това.
Аз даже нямаше да изтрия статуса, а от друга страна тук например, винаги цитирам коректно.
Просто имаме пример за някой, който не сеща че нещата винаги имат граници.
В момента карам висшето си образование и редовно дебело ни се подчертава, че цитирането на източници, автори и всичко, което не е наша собствена мисъл, е задължително.
Показва уважение към чуждия труд, заплащаш не с пари, а с отношение.
Аз съм съгласна с М.Ф. Хем да си създал нещо, хем нямаш право да коментираш повече по него. Защо?
Младежа никой не го е бил по главата да я цитира, направил го е като съзнателен избор. Възможно е, да не е знаел чий цитат е (и това се случва, пък и за Facebook говорим), но отговорът, който е дал на Милена е забавен: „учителите учат на това да се опитваме да се откъснем от чувството за собствена значимост в този живот“.
T.E. как не я е срам Милена, че очаква някой да уважава труда й.
Как точно с лекота сравнявате facebook със студентска писмена работа направо акъла не ми го побира. Как има такъв буквализъм и догматизъм в млади хора, още по-малко разбирам.
Както и да е. Явно някой взимат всичко (и май най-вече себе си) твърде на сериозно.
А аз щото съм ларж, току що написах „Мъчно ти е за вкъщи? … Пудинг?“ като коментар във facebook и… о боже… Не посочих източника!
Каква е разликата между двете, сподели.
Защото е много интересна дискусията кога да споменаваме, че използваме чужда мисъл и кога не. Защото явно си зависи от примера и контекста.
И не съм казвала, че говоря за студентски текстове, а че ни набиват в главата да го правим по принцип, не само за курсовите.
Няма нужда аз да определям. Тя Милена сама го е направила – в една лежерна публикация е цитирала също толкова лежерно.
Именно това имам в предвид – как за нейните мисли правилата за другите са строги и догматични (даже и за максимално неформални публикации, какъвто е facebook), а спрямо чуждите мисли – тя според контекста си определя.
Според мен има граница, след която цитирането на източника става абсурдна буквализация.
Примерно… избродираш си мисълта, която ти е харесала на чифт долни гащички. За лично ползване, евентуално публика от няколко души + непознатия от отсрещния балкон, който се взира с театрален бинокъл към прострените дрехи на балкона ти.
Горе-долу същото е, ако си я сложиш (въпросната мисъл де) на скрийнсейвър в офиса.
Големият въпрос е статуса във ФБ като публикация ли трябва да се счита (посочването на източник задължително) или като щампа на бельото (посочването на източник си е жива гавра с въпросния). Аз отговора за себе си го знам, интересно ми е вашето тълкуване :)
След всичко, което прочетох до момента, мога отново да констатирам: манталитет.
Значи някой трябва да е Бойко Борисов, за да заслужи да бъде цитиран? Това е нелепо и твърде много българско. Много съм разочарована. :D
Не знам откъде извади това заключение. Посочване на източника се прави не според цитирания, а според контекста и формата на комуникация в момента на цитирането.
Съгласна съм с последния коментар на Михаил (до някаква степен).
В Бг. не е особено популярно, както в университет, училище и т.н. да се цитира при използване на чужда мисъл, теория, анализ и пр., съответно отношението на М.Ф. повдига вежди, навън обаче, е нещо нормално и по-скоро нашата реакция би била странна.